Бе любов от пръв поглед.

Когато я зърна, разбра, че тя ще бъде негова.

И както става обикновено - колкото повече я опознаваше, толкова повече я обикваше.

Тя беше италианка. Той беше очарован от нейната типично италианска темпераментност и гореща страст. Но тя бе и много капризна – имаше нужда от много внимание и най-вече от много средства. Наложи му се да излъже съпругата си, че са му орязали заплатата. С нея беше толкова лесно - за разлика от жена му Тя не задаваше въпроси, никога не му досаждаше, нито пък му правеше скандали. Тя му даряваше душевен комфорт и чисто физическо удоволствие.

Беше много красива. Харесваше му да вижда завистта в очите на другите мъже, когато беше с Нея. А Тя не му беше първата. Бе движил с всякакви: рускини, французойка, германка, дори японка за кратко.

Тя обичаше да пътешества. След работа обикаляха заедно. Закъсняваше вкъщи почти всяка вечер.  Но на италианката това не ѝ беше достатъчно - градът я задушаваше, копнееше за дълги пътувания. И той ѝ ги осигури. Започна да си взема еднодневен отпуск два пъти месечно и двамата заминаваха някъде далеч от София. Естествено, вкъщи казваше, че е в командировка.

Жена му в началото мислеше, че това е криза на средната възраст и скоро ще отмине. Но не стана така. Започна да го притиска да се раздели с италианката. Той категорично отказваше. Заредиха се скандали и сцени. Стресът му се отрази зле. Той почина докато беше в Нея. Инфаркт.

Жена му продаде почти на безценица ферарито - неговата „италианка”.