Тази история започна две години преди два телефона в София да си изпратят няколко последни СМС-а на 16 септември, 2018-та.

Мая разбра още на пет, че всяко събитие остава следа по телата и душите на хората. Тя пазеше два спомена от момента, в който баща ѝ ги напусна. Първият – как баба ѝ изненадващо я взима от детската. Вторият – как майка ѝ идва да я прибере от баба ѝ, обула две различни обувки. Това беше първият път, когато Мая проумя какво е страдание.

Явор разбра още на девет, че хората живеят в два свята. Външният – на понятната лъжа и вътрешният – на непонятната истина. Убеждението му се роди от факта, че той не понасяше родителите си. Гледаше се в огледалото и се опитваше със силата на волята си да заличи по себе си чертите им, за да остане само онова, което е той самият. Така понятната лъжа, че по нещо си приличат нямаше да вземе превес над непонятната истина, че всъщност нямат нищо общо.

Запознанството на Мая и Явор беше клише. Море, танци, текила, влюбване. След година Мая забременя. Нарече я Точица. В шестия месец Точица умря и те се сринаха. Двамата заедно и всеки поотделно. Мая скри следите в сънищата си, а Явор ги зарови на две части в двата си свята.

17:40 ч. Мая, едно хлапе току-що ме уцели с кестен пред 7-мо.
18:01 ч. Вчера започна учебната година. В Ицката ли си?
18:03 ч. Да, събрах си багажа, докато те нямаше.
21:00 ч. Ок