Денят бе топъл, без нито едно облаче в светлосиньото небе. Анна се разхождаше в "Капана", малък лабиринт от улички, разположен в центъра на Пловдив. Около нея се редяха кафенета и магазинчета за ръчнонаправени творения. Всеки път очите ѝ, сякаш усмихвайки се, гледаха хората, които с вълнение отварят магазинчета си, за да зарадват нечия душа с предмет, който носи парченце от тяхната душа.

Когато идваше тук, губеше представа за времето. Наистина имаше нещо в това кътче от големия град, което я караше да се чувства като в безвремие. Докато се разхождаше, реши да посети любимото си място - антикварен магазин за мебели и всевъзможни "вехтории", както биха казали нейните приятелки, но за нея тези вещи бяха скъпоценни.

Магазинът беше на два етажа с прекрасен стъклен полилей, чиито кристалчета блестяха при досега със слънчевите лъчи. Анна познаваше продавачката, очарователна възрастна дама с бели като памук коси и очила тип "лупи". Двете не си бяха говорили много, но жената чувстваше , че може да ѝ има доверие, затова ѝ позволяваше да разглежда на воля целия магазин. Анна се качи на втория етаж и погледът ѝ веднага бе привлечен от дървена кутия със златен обков върху старинен скрин в стил Луи XIV. Тя я отвори веднага, за да види какви съкровища се крият там. Най-отгоре стоеше златен джобен часовник със ситна дълга верижка и голям циферблат, инкрустиран с малки искрящи камъчета. Анна не харесваше бижута, но този часовник истински грабна вниманието ѝ, затова и го купи. От този ден нататък тя го носеше като колие на шията си и го смяташе за свой талисман, талисман, който пазеше зловеща семейна тайна.