In the trap of time
Старата къща
by Ани Джани

Вятърът поклащаше короните на дърветата, цъфнали липи. Уханието им обгръщаше старата част на града, Бела обожаваше Старата къща. Наследи я от дядо си и с много любов я превърна в джаз клуб и средище на актьори, писатели, музиканти. Къщата беше красива и музикална, душата на града, известния коктейл "сини сънища" рзмечтаваше артистичните души за екзотични острови или бродуейски представления. Бела беше щастлива и одухотворена и много влюбена в Джо - джаз изпълнител, висок, интелигентен, мечта. С чаша "сини сънища" и щипка щастие Бела прегърна Джо, обгърна с поглед пълните маси и усмихнати хора.

Преди 6 години, Старата къща беше безлюдно тъжно място, което напомняше детски трепети и мечти, подхранени от дядото бижутер. Бела с много любов и трудности успя да задържи къщата. Вложи артистичния си дар и слово, обичаше всеки камък и растение в тази сграда, все едно разказваха истории. Истории за любов, омраза, раждане на дете, за оцелели и неоцелели души от битовизмите, предателства, преданост. Истории за красивия град, хора, музика, книги, които се смесваха като цветовете на дъгата. Дъгата, която даваше надежда, която съхраняваше миналите ценни с патина истории.

Бела беше пътувала до най-красивите в света градове, влюбваше се в старите къщи, но нейната Стара къща с мирис на липов цвят взимаше превес и я подканваше да се върне в родния Пловдив.