In the trap of time
Подаръкът
by Веселина Балтова

Пъргава беше малката Ния, не се спираше за дълго на едно място. Ето, и сега ръждивите ѝ плитки подскачаха измежду напъпилите жита.

- Хайде, по-бързо, дядо! Няма време!

- Закъде си се разбързала, лудетино? – задъхано попита възрастният човек. 90 години бе направил това лято, но не му тежаха, защото работлив беше – постоянно чоплеше по двора или на полето. Трудът бе съхранил младостта в душата му, а правнучката му беше най-голямата му радост.

- Мама все ме кара да бързам, защото казва, че времето е злато.

- И право ти казва, дядовото! Но в днешно време младите все бързат. И за тях времето се е превърнало в златна клетка. Каква е неговата стойност, ако не изживяваме отредените ни мигове?! Ако се оставяме времето да преминава през нас и да ни превръща в зрители в собствения ни живот?! Поспри за миг и се ослушай… чуй как щурецът – свирачът на полето – пее своята песен! Затвори очи и почуствай нежната милувка на топлия летен вятър! Поеми с дъха си скромния аромат на аления мак и синчеца! Сега отвори очи и виж как бавно слънцето се прибира от дългия си път! Точно в този миг времето е спряло и ти си част от „тук и сега“. Запомни този залез, Ния, съхрани го в сърцето си! Когато пораснеш и станеш част от бетонната въртележка на големия град, не забравяй в края на деня да отправяш взор към небето. С всеки залез аз ще спирам за малко времето за теб. Това ще бъде моят специален подарък!