Докато момчетата играеха футбол, момичето дялкаше с джобното ножче на дядо по дънерите, подредени едни връз други. Стояха като трибуна пред Ачовата къща. Когато Ачо вкараше гол, търсеше погледа ѝ. Тя леко се усмихваше, но продължаваше своята работа, досущ свещенодействие.

Денят преваляше. Откъм тесния продълговат двор се дочу гласът на дядо ѝ.

- Хайде, време е за вечеря, момиче. Прибирай се!

Сенките бяха станали дълги като копия, от блатото жабите се надкрякваха. Ачо седна до нея, тя сгъна ножчето. Погледът ѝ се стопи върху неговия.

- Ще излезеш ли след вечеря? – попита я, но не дочака отговор и изстреля втори въпрос:

- Имаш ли да ми кажеш нещо вече за онова, дето те попитах следобед? – И заби очи в протритите си маратонки. Една гугутка в клоните на черницата изгука. Птицата също бе нетърпелива да узнае отговора.

Тя стана, не го погледна, не му отговори. Отиде до портата и подвикна на дядо си.

- Идваам!

Но преди да тръгне, целуна момчето по лявата буза. И потъна в тесния продълговат двор подир сенките. Жабите замлъкнаха, гугутката протегна шия и се надвеси с почуда надолу, слънцето полегна нейде из меките свивки на равнината. Момчето погледна към дънера, където бе издълбан следният надпис: „WE ARE THE BEST – FUCK OFF THE REST! И се усмихна широко.

         Най-хубавото тепърва предстоеше!