Потракването на високите ѝ токчета се сливаше с клаксоните на изнервените шофьори и ревът на двигателите на мощните им автомобили. Днес беше важен ден за Елена. Бързаше към спирката, за да не изтърве автобуса. Точно в девет трябваше да започне интервюто ѝ за работа. Видя приближаващия автобус и изскочи на пешеходната пътека. Шофьорът на тъмния автомобил наби спирачки и спря на сантиметри от нея. Излезе от колата и попита:

— Добре ли сте?

Елена смутено погледна към красивия мъж и запърха с мигли.

— Съжалявам, бързах, за да не изпусна автобуса, но в крайна сметка направих точно това. Вероятно ще пропусна и интервюто за работа.

— Ако желаете, мога да Ви закарам.

— Благодаря, но не се доверявам на непознати! - отвърна му Елена и се отправи към спирката. С малко късмет може би щеше да успее да стигне, макар и в последната минута за интервюто.

Когато слезе от претъпкания автобус, беше девет без пет. Времето не беше на нейна страна, но се успокояваше, че компанията се помещава отсреща. Делеше я само големият булевард. Токчетата ѝ отекнаха в подлеза. Точно в девет прекрачи прага. Тъкмо навреме, за да чуе името си!

— Аз съм - каза задъхано на момичето.

— Заповядайте! Господинът Ви очаква. - служителката я въведе в кабинета на шефа си.

Елена погледна мъжа, който стоеше зад бюрото и застина. Срещу нея стоеше същият господин, който едва не я прегази!

След петнадесет минути излезе щастлива от кабинета му. Беше назначена на работа.