Оглушителният звън на скайп извади Мелани от дълбокия меланхоличен унес, в който бе изпаднала. Петнадесетгодишната тийнейджърка бе свикнала да води продължителни разговори с най-близките си отвъд океана. Тя бе емигрант по неволя от шестгодишна. Родителите ѝ бяха от българите, които след няколко студентски бригади в Америка, решиха да играят за зелена карта, за да сбъднат американската мечта… и успяха. Тук тя не се чувстваше щастлива, въпреки материалните придобивки, с които бе засипвана. Скайп не спираше да звъни, а на екрана настойчиво се пулеше нацупената муцуна на Ива - приятелка от детството на Мелани в България, с която тя все още поддържаше връзка. - Хей, Ив... - монотонно започна Мелани. - Хей, Мел! Ако знаеш какво секси потниче си взех. Довечера съм на яко парти с приятелки и искам да съм на върха. Как ти се струва? - на монитора гордо изпъчената собственичка на нов потник тип “ретро фолк дива”, очакваше одобрение от своята виртуална събеседничка. - Ам.. хмм - сигурна ли си, че това е твоят стил? Струва ми се доста...ппп.. - Палаво? - Не, исках да кажа прекалено. - Какво ти става? Да не си болна? Или пак зубриш нещо? - Иваааа, ела да хапнеш нещо. Цял ден не си яла. Ще се разболееш! - проехтя притеснен женски глас. - Оф, пак баба ми… много е досадна. - Само ме кара да ям - измърмори Ива под нос. - Ще стана като слон. Ти, к'во да не се обиди нещо, а? Знаеш, че много те обичкам. - Ива придоби изражение на божа кравичка и засипа камерата с безброй целувки. Погледът на Мелани бе замъглен и тежък. Едва доловимо тя отрони: - Баба ми почина. След, което зарида неудържимо...