In the trap of time
Текат минути, часове и дни
by Ален Долен

Три от четирите края на една и съща маса стояха заети всеки ден от неособено тихи посетители, по-често момичета и по-рядко възрастни. Чистотата на повърхността ѝ се поддържаше от редовната хигиена на разговорите и несекващата глъч, която носеше звук на хиляди истории.

- Не бих казала, че е толкова важно за другите, колкото е за нас – каза момичето от левия край на масата, докато насочваше погледа си към всички посоки на помещението. Ако не се бяха преместили главите на всички хора, тя щеше да даде тон за нещо друго, което по-скоро не е работа да се говори сега.

Вместо това, последва заемането на четвъртия край и всеобщо затишие. Четвъртият край на масата имаше остър характер, закачаше непрекъснато тези, които волно или неволно преминаваха покрай него, и почти никога не задържаше човек от своята страна. Ето защо, когато момичето седна, всички мислеха, че през цялото време ѝ е неудобно.  

- Разбира се, че е важно – категорично заяви тя и се огледа наоколо. Краката ѝ се подадоха от другата страна на масата, така че цялото ѝ тяло се свлече надолу и дървеният ръб се озова съвсем близо до кожата ѝ.

В края на краищата тая работа протичаше, дори и да не влизаше в плановете на никого.