In the trap of time
Реалности
by B.

Тя се събуди внезапно и скочи от леглото. Къде беше? Това не беше нейното легло, това не беше нейната спалня! Какво се случваше?! Тялото и умът ѝ бяха замаяни. Огледа се наоколо. На стената срещу леглото имаше часовник. Беше спрял. Погледна през прозореца и видя разкошна цветна градина, а след нея гъста зелена гора. „Най-прекрасната гледка!“, помисли си тя, облече се нетърпеливо и излезе навън в градината. Вдишваше аромата на цветята и гората с пълни гърди, все едно за първи път можеше истински да диша.

Все още не знаеше къде е и как е попаднала тук. Последното, което помнеше, беше как си ляга в нейната спалня, в нейното легло. Реши да обиколи наоколо, може би имаше някой, който ще ѝ каже къде е и как е дошла тук. Разходи се из къщата. Тя беше просторна и уютна, почувства се като у дома си, всичко беше едновременно познато и непознато. В хола имаше голямо огнище. Нещо върху него проблясваше и тя се приближи, за да види какво е. Върху лавицата над огнището беше оставен златист плик. Отгоре беше написано нейното име. Тя го взе внимателно, усети прилив на топлина. Отвори го. Вътре имаше лист хартия, на който беше написано с нейния почерк  „Вече знаеш как да идваш тук винаги, когато имаш нужда. Вече не си в капана на времето.“ 

Тя се събуди внезапно, огледа се – беше в леглото си. Усмихна се и започна бавно да се протяга.