Да старееш е привилегия, да остарееш без време – наказание.

Давам ви пример със собствения си мъж. Покрай него всички изглеждаме много добре. Защото той цял живот е пред умиране. Но това никак не е лесно за околните, тъй като на силния пол и хленчът му е по-силен. Точно преди да си позволим да се разпаднем, хленчът набира най-силна и обоснована мощ: „Вижте сега, правя ви услуга – не бива да се залежавате, за ваше здраве е. Мен ме оставете, аз съм пътник.“

Пътища всякакви и все пак до време и до кръстопът. А кръстопътят сменя посоки, минало и бъдеще. Но настоящето си е съвсем наше. Ако точно днес завъртим колелото на вчерашното „утре“, ако днес погледнем с очите на другия, миналото, през очите на другия, вече е друго. Ако можем да променим миналото си посредством настояща промяна и простим на другите нашето вчерашно „бъдеще“, можем свободно и отговорно да изберем наше собствено бъдеще. Без да сме пътници.

Ето ви храна за птички.

Можем да пътуваме, можем и да летим.

Само не позволявайте времето да лети без вас. Защото всички се раждаме птички!