Отново на път
Истории с автобус 69
от Кристина Христова

Той чакаше със спокойно работещ двигател, аз се приближавах с разтуптяно сърце и почти без дъх. Знаех, че съм една от многото готови на всичко за него, така че бях сигурна, че може да си тръгне всеки момент. В отчаянието си събрах последни сили и се хвърлих като африканска антилопа точно, преди да си тръгне. Той потегли, а аз и още един, надминал себе си пътник, дишахме учестено като риби на сухо, с широко опулени от щастие очи, кимайки си поздравително един на друг. Следващият автобус 69 беше чак след един час. Строполих се доволно на седалката и преди да потъна в мейлите си, хванах погледа на шофьора. В него имаше искра на гордост - гордостта на треньор, който всеки ден вижда как възпитаниците му стават все по-бързи!

Свържи се с нас