С два големи куфара, дамска чанта и личен багаж, Шарън тичаше по коридорите на летището. Ужасно закъсняла и силно притеснена дали ще я пуснат да се качи на борда, не отговаряше на нито едно от позвъняванията на бъдещия ѝ съпруг Дейвид, който я чакаше в Париж с цялото ѝ семейство, където трябваше да се венчаят. "Съжаляваме госпожо, самолетът излетя преди 13 минути, нищо не можем да направим" - бе единственото, което повтаряше служителката на авиокомпанията въпреки хилядите молби на Шарън да ѝ помогнат. Пренасочват я към друг полет, който е след 13 часа. Не е за вярване как понякога просто съдбата ни се подиграва и въпреки всички наши усилия нищо не върви по план. "Защо не мога да съм щастлива? Защо все на мен се случва? Нима не заслужавам да изживея мечтата си, да се омъжа за мъжа, който обичам и да бъда щастлива?" - мислеше си Шарън, пътувайки в таксито обратно към квартирата. Смачкана, съкрушена и без каквото и да е настроение с подути очи от изплаканите сълзи по пътя, влизайки вкъщи хвърли куфарите на земята, пусна телевизора и се тръшна на спалнята, заплаквайки отново. След минута тя просто надигна глава и с ужас погледна към телевизора, усилвайки звука, за да чуе: "Извънредни новини!!! Полет 133 от Чикаго, който излетя тази сутрин за Париж в 06:50 ч., се разби 13 минути след излитането си. На борда няма оцелели пътници..."