Отново на път
При баба и дядо на село
от Деница Боянова

Била съм на не повече от 5-6 години, когато за пореден път любимият ми дядо Анчо дойде до вкъщи, за да ме отведе за уикенда. Повечето деца в квартала ходеха в края на седмицата или ваканциите при баба и дядо на село, аз обаче отивах при моите в ж.к. Люлин 1. За мен това беше моето село. Дядо ме хващаше за ръка и ме повеждаше към автобус 309 на Сточна гара, а оттам винаги ни очакваше дълго и интересно пътешествие. Очаках тези моменти с огромно вълнение, защото това бяха единствените пъти, когато излизах от познатия квартал и се понасях по безкрайните булеварди, удобно седнала на кожената, протрита седалка. Един път ще видим наконтена леля с искрящо червило и синя коса, друг път ще видим човек, който се прозява, без да слага ръка на устата си, а аз тихичко ще кажа на дядо “Този човек защо не слага ръка на устата си? Сигурно не знае, че трябва.” Пътешествието ни винаги бе изпълнено с различни хора и случки, но едно помня се повтаряше всеки път. Всеки път ми ставаше лошо от онази натрапчива миризма на нафта, която обгръщаше автобуса и се пропиваше във всяка негова брънка. Всеки път, когато стигнем последна спирка, аз ще скоча от автобуса, хваната за ръка с дядо, ще спрем за миг, а аз ще си поема дълбоко въздух с цялото си крехко същество. Ще вдигна високо глава, ще се усмихна и ще си помисля “Ех, колко е хубаво да пристигнеш при баба и дядо на село!”

Свържи се с нас