- Ей, човек, съвсем се изгуби! Какво става с теб?

Мълчание. Седнах до него и завързах връзките на маратонките си.

- Кога ще ме запознаеш с Надя?

- С Надя няма да те запознавам.

- Как така?

- Надя не иска да дойде, живеело ѝ се извън България.

В далечината от балкон с цветя се чу струна на китара, а после как две котки се карат. Накрая всички замлъкнаха, стана тихо и спокойно, нищо не помръдваше. Затворих очи и преглътнах насъбралото се в мен.

- А ти защо не заминеш? Ако я последваш, ще можете да сте заедно, всичко ще е наред, ще сте най-сетне на едно място и истински щастливи.

- Може би да, а може би не. Бих заминал навсякъде с момиче, ако съм сигурен, че е момичето. А за нея съм сигурен, че не е.  – Марти ме погледна и скри една от избягалите ми къдрици обратно зад ухото ми. –  Мисля си, че за едно все пак си права, време е за пътуване.

Градът около нас се размърда, вятърът донесе още няколко светулки, вечерният влак мина по близкия мост и го разклати, чу се бумтене на релси, последвано от весели детски гласове. Замириса на лято и рози, а небето се оцвети в тъмносиньо. Легнах на тревата до него и се загледах в птиците. Пееха за слънцето и летния живот.