Почти всяка снимка, направена на открито, гъмжи от непознати лица. Обикновено познатите обекти са два-три, понякога нито един, а непознатите – десетки. Ако снимката е направена на някой площад в Прага, например, непознатите ще бъдат стотици. Нелепи, красиви, небрежни, в профил, в анфас. Или не. Остават на моите снимки, като доказателство, че са били там. Че точно в този ден и тази секунда Хулио от Венецуела е подавал сметката си на келнера на площада, Инге е била с гръб към катедралата, тригодишният Том се е търкалял пред машината за сладолед. София и Виктор са били усмихнати, без нито едни обектив да е насочен от упор в тях. Може би някои от тези хора ще са доста любопитни да се видят на такава снимка. А за други би било необходимост.

От едно наше пътуване до Берлин нямаме нито една снимка заедно. Да, искам снимка на теб и мен в Берлин през 2018-та. И нямам предвид да сме прегърнати, широко усмихнати пред галерии, фонтани или живи статуи. Искам да видя как сме в ъгъла на нечия снимка. Как се смеем или сме мокри от дъжда, или пред витрината на най-обикновеното кафене в света, как една просякиня ни показва среден пръст, секунди, след като сме ѝ дали пари.

Затова пуснах обява:

Търсят се хора, които са били в Берлин между 12-и и 22-и август 2018 г. и са снимали кафенета, бирарии, спирки, влакове, улици, паркинги за колела, пейки. В замяна предлагам около 1000 снимки, правени в същия период и на същите места.