В един град на име Пясъчен живеел един човек на име Часовник. Часовник не бил нито твърде млад, нито твърде стар.

Всяка година той празнувал рождения си ден в 00.00 часа точно за по две минути.
Всъщност Пясъчен правел всичко за по две минути, защото не живеел като всички останали хора в настоящия момент, а едновременно една минута по-рано и една минута по-късно. Той използвал единствено двете минути, в които живеел и не знаел какво е минало и какво е бъдеще.
Затова може да се каже, че животът му продължавал точно две минути.

В своя живот той бил щастлив една минута и тъжен една минута.

А после? После започвал следващият му живот. В него бил малък една минута и възрастен една минута. След което бил християнин за една минута и атеист за една минута.

В един от животите си той си помислил:

- Колко кратък е животът.

И дошло време за следващия му живот, в който си казал:

- Бих искал да бях някой друг.

Веднъж го срещнах за малко и той ме помоли да опиша живота му в две минути. После тръгна нанякъде. Тръгна една минута назад и една минута напред.
А аз седнах на тротоара и написах тази история, която ми отне две минути от живота. Или пък прибави.

Остават ми още няколко секунди, в които искам да ви кажа само:

Не си сверявайте часовниците твърде често, защото най-хубавите моменти в живота се измерват с безвремие.