Приближавам се плахо към него. Последният път всичко беше различно. Спомням си и лятото, и изгревите. Минаха години, смениха се сезони.

- Помниш ли залеза?

-А ти знаеш ли колко студено е морето днес?

- Исках да си те спомням като залезите - топла, красива, неповторима.

- Знаеш ли колко промени се целият град?

- Исках никога да не се променяме. Да върнем времето с години назад.

- Знаеш ли, че вече не правят от онова твое любимо кафе?

- Кафето ми беше любимо само защото го пиех с теб. Преди да се разсъниш, си много красива. 

- Влаковете вече не спират на старата гара - колко неудобно, нали? 

- Откакто ти си отиде, не пътувам изобщо. Все чакам да се върнеш обратно. Да се влюбим отново.

- Скоро май ще завали дъжд, дали да не се прибираме? 

- Веднъж се разхождахме и валеше. Прибрахме се у дома и аз ти четях поезия. Иска ми се да напиша книга за нас.

- Време е да се прибирам у дома. Беше ми приятно.

- Почакай, дом не съществува, щом теб те няма там.