Последният звънец удари. Празните и иначе тихи коридори внезапно се напълниха с буйни и палави ученици. Изхарчил всичките си дневни пари в голямото междучасие за чипс, солети и цвете за Глория от 4-ти "в" клас, Стивън чакаше майка си на училищните стъпала. Осъзнавайки каква грешка е направил, избърса стичащата се сълза изпод старите си дипотрични очила. Тя така и не дойде... искаше той да бъде по-самостоятелен... макар и вече от 9 години да бе директор на училището.