Едуард вече не издържаше... вкусът на провала преди минути, отново го накара да се почувства слаб! Връщайки лентатата назад в съзнанието си и анализирайки случилото се, се амбицира още повече. Искаше да я накара да съжалява, искаше да го моли за прошка и да я накара да изпита същата болка в лявата част на гърдите, която го раздираше. Тези мисли предизвикаха в него чувството за справедливост и висок адреналин. Кръвта му се движеше бързо, сърцето затуптя с пълна сила... пали колата и тръгва! Пуска радиото на макс, захапва цигара като в стар каубойски филм и натиска педала на газта до дупка. Вятърът духаше по буйните му коси през отворения таван на кабриото. Колите, които разминаваше с бясна скорост, му свиреха, защото караше в насрещното движение, но това за него нямаше никакво значение в този момент, знаейки, че на следващия завой ще разбие с гняв и безсилие своето струващо 3 млн. долара Ферари в спрялата цистерна на пътя. Човек трудно мисли в моменти на афект и силна емоция... Готов е да жертва дори себе си!
Точно в този момент обаче майка му влезе в стаята с думите : "Хайде миличък, време е за спане... Гаси електронната игра и лягай!"