Тя отхапа от румения плод:
- При Господ ябълките бяха по-сладки.

- Строго погледнато - отвърна той - там не бяха ябълки, а символи на познанието.

Ева свъси вежди:

- Абе, не знам какво бяха, ама преди да ги опиташ беше доста по-забавен.

Адам спря да изкарва хляб и избърса потта от челото си:

- А кой ме накара да отхапя, а? Чакай да си помисля...

- Змията беше - процеди през зъби жена му.

Адам изсумтя и пак се надвеси над фурната:

- Змия не помня, но имаше една усойница наоколо.

Ева изпъчи войнствено надутия си корем и захвърли огризката:

- Как пък се намериха навсякъде усойници освен под твоя смокинов лист...