- Другарко, може ли да поканя дъщеря Ви на един валс?

Баба мария стиска устни. Опърпаното войниче бива изгледано от главата до петите. Горкото.

- Може, чоджум, може!

Сякаш са създадени да танцуват заедно...

Цял живот!

#

- Дошъл съм да поискам Цонка за жена!

Дядо Диньо го оглежда. Преценява.

- Ти нали знаеш, че дъщеря ми е болнава- охтичава? Няма да оздравее!

- Каквато ще да е! Обичам я и ще я взема!

#

- Цоно, той е македонец! Лош характер имат те - тежък!

- Ако не ме дадете на Иван, ще се обеся! Ей тука, на крушата ще се обеся!

#

... и затанцували своя танц. Повече години, отколкото очаквали.

... и в добро, и в зло.

Кое било повече?

Любовта!

#

Той стои дълго и гледа снимката ѝ. До нея запалената свещ - 40 дни трябва да гори.

- Татко, ако ти е страшно, да ги преместим от вашата стая?

- Защо да ми е страшно - никой не се е родил вечен на тоя свят!

#

- Татко, нищо не си ял! ТРЯБВА да ядеш!

- Не съм гладен!

#

- ТРЯБВА ДА ЯДЕШ!!! Пий си лекарствата!

- НЯМА ДА ЯМ! НЕ И-С-К-А-М!!!

#

- ЯЖ!!!!

- Няма! За какво ми е! То това вече не е живот! Мъка е това!

#

Два пресни гроба! 

Един до друг.

Както е било цял живот!

#

И споменът за една любов.

Един валс.

И една круша!

#

ЖИВОТ