Живял едно време един мечтател. Той имал много мечти и живеел щастливо в очакване те да се сбъднат. Неговите близки го познавали и на всички празници му пожелавали:
 - Дай боже мечтите ти да се сбъднат! Моли се и всичко ще е наред!
Нашият мечтател се радвал и си мислел ”Дано всичко се сбъдне”. Почнал всеки ден да ходи на църква и да пали свещичка като молел ревностно Господ Бог да изпълни мечтите му.
 И така минало много време, но мечтите все не му се сбъдвали. Един ден както си ходел по улицата,  минал покрай един строеж. Изневиделица една тухла паднала на главата му. По чудо нашият герой оцелял, защото по генетичен път му се била предала здравата глава на дедите му. А тухлата нямала този късмет и се разбила на хиляди парченца, като все пак предизвикала мозъчно сътресение у мечтателя. От това му дошло просветление и той промълвил ”Амин”.

От този ден нататък близките му рядко го виждали. И в църквата никой не го срещал вече. Разчуло се, че постоянно бил зает с нещо и нямал време за глупости. Един ден негов близък приятел го срещнал. Бил много щастлив и това личало по грейналото му лице. Поздравили се, а след това приятелят казал:
- Изглежда си много щастлив.
- Да. - отвърнал мечтателят. - И знаеш ли защо? Аз сбъднах мечтите си.
- Наистина ли? - зарадвал се приятелят. - Каква е формулата на успеха?
Мечтателят го погледнал съчувствено и му казал:
- Трябва всеки ден да ходиш в църквата и да палиш свещ, а през останалото време нищо да не правиш!