В капана на времето
Лулу
от Божидара Манева

Лулу нервно разплита миниатюрната плитка в косата си, докато чака самолета за Истанбул. После я сплита. Затваря очи. Отново е на седем, при баба и дядо, по къси панталони и гуменки, които убиват. Отваря очи. Вече търчи из двора с шепа черници. Вдишва дълбоко, въпреки часовете, дните и годините. Издишва. Мирише на млада трева. Поглежда небето, обляга се на старата ограда и се моли козите да изпреварят дъжда. Вдишва отново. Гмурка се в поточето в долния край на селото, понася се над безброй шарени звънци и хлопки, разпръснати по хълма. Лулу е в центъра на Вселената, в храма на своето детство и никой не може да я съкруши, нищо не може да я състари, докато чака самолета за Истанбул. Никой, дори времето...

Свържи се с нас