– Търсила си ме – разнесе се омайващ женски глас. Вампирката беше албинос. С червени ириси. Еха!

– Искам да ме превърнеш във вампир – изстрелях. Настана неловка тишина. Сърцето ми препускаше. Усмихнах се.

– Не! – отсече тя и си тръгна. Не очаквах да ми откаже. Настигнах я:

 – Защо? Животът ми няма смисъл.

– Дай му. Сбъдни мечтите си.

– Твърде кратък е, за да изпълня всичко, което искам.

– Ами, спри да го пропиляваш и действай!

– Искам време! Гаранции, че няма да свърши утре.

– Виж ме! – разтърси раменете ми. – Имам цялото време на света, но нямам живот. В мен всичко е мъртво, не усещам времето. Няма път назад, няма измъкване. Не знаеш как се живее като човек, камо ли вечно.

– Научи ме.

 Вампирката ме стисна за гърлото и повдигна.

– Продължаваш да гледаш себе си. Смисълът е да помагаш на другите. Направила ли си нещо за някого? Променила ли си нечия съдба?

– Не – борех се за въздух. Вратът ми изпука. Животът ми премина като филм през съзнанието ми. Разплаках се. Не съм готова да умра сега. Имам толкова мечти да постигна. Толкова неща да науча. Сърцето ме заболя. Не съм вършила добро. Не съм оставила следа.

– Ако те оставя жива, ще му дадеш ли смисъл?

 – Да.

Тя ме захвърли. Хукнах да бягам, без да се обръщам. Времето тече. Научих си урока. Ще живея за мига!