В капана на времето
Черницата
от Зеринтия

Хората казват, че времето може да излекува всяка мъка на този свят и че всяка вражда бива заличена, когато часовете на младостта се изнижат неусетно и настъпят златните дни на премъдрата старост. Обаче тия същите хора не знаят, че щом една вражда е между две жени и още повете – когато тя е за нещо съвсем дребно и глупаво, силата на времето бледнее пред женския инат.

Така, например, преди точно 20 години започна спорът за черницата, израсла по средата на два двора.

Баба Марийка отиде до кметството за старите чертежи на къщите, за да види в чий двор точно е пораснала тя. Баба Гинка открадна три кокошки от съседския кокошарник в опит да сплаши конкуренцията. Обаче ненадейно една нощ някой отряза крехката фиданка и спорът остана нерешен. Но в комшийския въздух плъзна горчивата миризма на неизказани думи и ненаправени жестове.

Баба Гинка реши веднъж завинаги да натрие носа на своята съседка и в една майска утрин, докато другата се суетеше около портата, чакайки мъжа си, отново напил се навярно в някоя механа, тя викна през ниската ограда:

-  Хич не го и чакай! Мъжът ти вече при мен ще живее, мен обича! – и баба Гинка показа сребърния пръстен на Марийкиния съпруг, който той ѝ бе подарил някога за сватбата, но тя бе изгубила някъде. Баба Гинка го бе открила в двора преди десетина години, докато вадеше картофите до оградата.

И когато бай Ставри се прибра, баба Марийка бързо го изпъди, а той плесна с ръце и хукна надолу по улицата.

Свържи се с нас