Още 5 минути
Автобиография
от Иво Кръстев

Родена съм в нормално семейство. Татко беше едър, със здрави мускули, големи мустаци и щръкнали уши. Една година, на рождения ден на мама, той ѝ направи много специален подарък. Бяхме се събрали на полянката пред блока и стояхме гладни и унили. Татко обаче забеляза нещо и очите му заблестяха. Секунди по-късно го видяхме да се катери по водосточната тръба. Така стигна до втория етаж, захапа един суджук от тия, дето ги окачваха да съхнат по терасите и ловко скочи обратно при нас.

Мама, обратно на татко, беше грозновата, хърбава и с неприятен глас, който малко плашеше.  

Един ден татко изчезна. Видели го с някакво мацка в другия край на града. Мама нищо не каза, но си личеше, че страда. По-късно и тя изчезна. Казаха, че отново родила и създала семейство близо до нас, но така и не я видях повече.

Веднъж видях едни хора, които ми се сториха добри. Те разхождаха мъничко кученце и през цялото време се гледаха влюбено и се целуваха. Тръгнах тайно след тях, проследих ги и си легнах пред вратата им. Чух, че кученцето започна да лае. След няма и пет минути вратата се отвори. Четири ръце започнаха да ме галят, после ме вдигнаха и ме прибраха. И досега съм с тях. Много се обичаме. Хранят ме, галят ме и ми дават да си играя с кученцето. То също е много добричко и въобще не ме хапе.

Аз съм една щастлива котка!

Свържи се с нас