Още 5 минути
Възможно ли е
от Роберт Христов - Темногром

„Една от най-големите милости, които ни се оказват в този свят, е невъзможността на човешкия ум да осъзнае своята нищожност. Изолирани сме на спокоен остров на невежеството сред безкраен тъмен океан и не ни е съдено да достигнем далеч." 
Бях се отпуснал на канапето в една сравнително спокойна вечер за края на май и разсъждавах над тези мисли на великия Хауърд.
Дали е възможно наистина да сме толкова безнадеждно заплетени в своята нищожност, че не можем да се огледаме за пет минути в простите неща, а когато евентуално ги забележим в забързаното ни ежедневие, с лека ръка да ги отхвърляме. Страхът ли е причината да заключваме емоции и чувства вътре в себе си и на тяхно място да поставяме мрачни и зли гротески, с които се пъчим и храбро вървим по пътя си? Защо потискаме умствените си способности и се оставяме на повърхностното и евтино нещастие да разяжда плътта ни?
Тази словесна бъркотия в главата ми сякаш отключваше спомени, които ме развълнуваха и разтревожиха поравно. Това бе и причината в тази спокойна вечер да разпаля една цигара и да започна този така хаотичен разказ.
Разказ, в които пътувах във времето и се опитвах да се разпозная сред останки от разрушените светове на най-мрачната точка от така величествения Космос.

Свържи се с нас