Още 5 минути
Птичето
от Маргарита Славова

Ти ме погледна със зелените си очи, наведе се към лицето ми, а аз се отдръпнах.

- Каква е целта ти в живота, птиче мое? Нима удоволствието е по-силно от желанието да живееш или изобщо не съществува такова в теб, тъй като напира първичният ти инстинкт за оцеляване? Когато те срещнах, беше първият, който не само искаше да ме приеме такава, каквато съм, а и да ме сграбчи силно в опит да не ме изгуби.

- Ако става въпрос за…- прочисти гърло, - то ти се извиних поне хиляда пъти.

- Да, ала все пак ме попита ,,Коя си ти?‘‘. Ще ти отговоря коя съм. Аз съм водата в океаните, обгърната в тайни, повечето от които няма да доверя никому. Мислиш, че си способен да ме прозреш? Всъщност през цялото време се оглеждаш в повърхността ми, не вниквайки надълбоко, където стоят белезите и наболяват, изгарят отвътре плътта ми. Обичам ги. Те са доказателство, че преследвам целта си – да дарявам всекиго с духовна любов, от която единствено се нуждаем. Тя е тази, крепяща хората в трудни временна. Всеки различно изразява любовта си и към едно и също нещо. Важното е да я има.

Телефонът извибрира в гънките на джоба ми. Времето ни изтече. Целуна ме галантно по бузата и хвръкна към цъфналата клонка, за да ме огледаш за последно. Вятърът брулеше перушината ти, привиквайки те. И ти отлетя…

Свържи се с нас