Бях на пет години.Ще ви разкажа един мой сън...а може би и истинска история.
Вечерта,когато си легнах,започнах да си мечтая да се озова във времето на рицарите.Както си лежах,забелязах,че през процепите на вратата се промъква силна светлина.Станах,отворих вратата и се озовах на голяма поляна.Пристъпих напред,огледах се и видях голям замък.Тръгнах по пътя,който ме отведе до истински древен рицарски град. Хората ме гледаха с недоумение,защото изглеждах различно.
Тогава към мен се приближи едър мъж,облечен в рицарски доспехи,и ми каза да го последвам.Рицарят ме отведе в една огромна зала в замъка.Там имаше голяма кръгла маса,около която бяха насядали рицари.Когато застанах пред тях,всички ме погледнаха и замълчаха.Най-едрият рицар стана,приближи се и ми каза:
- Аз съм крал Артур,а това са моите рицари!Ти кой си?Защо си облечен така?
Казах на рицарите кой съм и откъде идвам,а кралят позволи да разгледам кралството му.
- Добре,синко,ще ми бъдеш почетен гост!Днес ще се проведе рицарски турнир и те каня да присъстваш на него.
Приех и Артур ме помоли да го последвам. Прекосихме целия замък и стигнахме до един площад.Там бяха събрани много хора.Когато се появи кралят,всички го приветстваха.Аз и крал Артур седнахме в кралската ложа и той даде знак да започнат борбите.
В този момен чух страшен шум,обърнах се и видях,че се намирам в леглото си.Разбрах,че съм сънувал.Но забелязах нещо блестящо на земята.Станах,взех го и видях,че това е златна монета с лика на крал Артур.
- Значи не съм сънувал? Всичко е било истина!
Бях най-щастливото дете,защото съзнанието ми беше моето пътешествие назад във времето.