Току-що измъкнала се от ларвата си, мухата еднодневка най-сетне можеше да разпери крилата си и да излети.

Какво облекчение, каква свобода. Тя се носеше във въздуха и изследваше възможностите на новото си тяло, когато съзря  наблизо жълти цветя. Ярки и пищни, те неустоимо я привличаха. Тъкмо да литне натам, рояк мухи я застигна и повлече със себе си.

- Но аз исках да отида при жълтите цветя. – възропта тя.

- После! – зажужаха другите. – Сега имаме работа. Бързо, бързо.

Дълго летя роякът и достигна брега на река, където ги чакаха други мухи, мъжки, също така безбройни. Любовният им танц беше дълъг и изморителен, а когато приключи, мухата беше изморена и искаше да си почине.

- Няма време за почивка. Бързо, бързо. – отново зажужа роякът.

И този път летяха дълго, сякаш цяла вечност. Минаха през поле със същите жълти цветя, които мухата бе видяла преди. Те отново я приканиха с ароматните си цветове и тъкмо да кацне на едно от тях, роякът отново се обадил – Имаме работа! По-късно!

И тя отново тръгна да изпълнява дълга си.

Достигнали своята цел, мухите хвърлиха яйцата си във водите на една река. Напълно изтощена, мухата еднодневка падна в тревата.

„Само да си почина малко и после ще отида при жълтите цветя“ – мислеше си тя, без да подозира, че денят ѝ вече бе свършил.