- Аз ти казвам дума, а ти трябва да я опишеш с израз или друга дума, започваща с нейната първа буква.

- Добре, мисля, че схванах.

- Сигурен? Може и асоциации.

- Давай.

- Добре тогава, да започнем с... море.

- Магическо. Мистично. Колко думи трябва да са?

- Поне три.

- Тогава и мокро. Не се смей, не сме определяли характер на думите.

- Щом казваш. Давай следващата дума.

- Нека помисля, искам да е добра. Измислих. Съдба.

- Смирение.

- Щом казваш.

- Казахме, че може и асоциации. Какво друго... Сега накъде.

- Това е по-добре.

- Страх.

- Доста песимистично.

- Играта е за мислене, не е за смях.

- Всичко трябва да е за смях. Давай дума, ще гледам да не звуча толкова крайно.

- Час.

- Иронията ми допада, стана ли вече толкова?

- След две минути, а автобусът още го няма.

- Добре тогава. Час... чакане. Четене.

- Сещам се и за нещо друго.

- Остави ме да помисля. Какво друго с ч..

- Ти мисли, моят автобус идва.

- И ще ме оставиш? Дори не ми отговори, бива ли. Какво друго с ч все пак да измисля?

- Извинете, кой автобус чакате?

- Двай’ската. От час чакам, а я няма.

- Не видяхте ли, че днес няма да минава заради ремонта?

- Чудесно. Съсипаха я тая държава.