Всичките ми спомени от времето, когато бях на пет годинки, са свързани с весели игри.

И така, живеех близо да парк с красиво езеро. Там тате ме возеше на водно колело. Да не забравя, че вече имах и сестричка почти на годинка. Нея мама я возеше в количката.

Детската градина, която посещавах, помня с вечно усмихнатите госпожи, които ме научиха да рецитирам, да пея. Там открих и добри приятели, с които дните минаваха бързо в забава и игри. При всяко хубаво време играехме до късно, след детската градина. Люлеехме се на цветните люлки, превземахме катерушките. И тъй като вече бях на пет, мама се стараеше да ме научи да чета. Помня първите си срички, а после как ги свързах в думи. Така прочетох първата си дума в един магазин, от което мама и тате бяха, колкото учудени, толкова и радостни. Разказват ми за тази случка, толкова често, че може би ще я помня цял живот.

Когато пиша това, сестричката ми вече е на пет. Чудя се какви ли ще са нейните спомени!

За моите вече ви споделих. Тепърва ще трупам други, свързани със слънчевите дни, морето и усмивките на мама и тате.