Когато бях на 5, не знаех, че зъбите на малките деца падат. Мислех си, че това важи само за бабите.
Една сутрин, докато се обличах, забелязах, че едно от долните ми зъбчета се клати.
- Олеле! – казах си аз – Още съм на 5, а зъбите ми започват да падат! А само как ще ми се карат.
Обаче аз не запомням лошите неща. След 10 минути вече си играех и съвсем бях забравила за зъба си. Едва когато ми напомниха да се измия, се сетих. Но вече беше късно. Бършех устата си с кърпата, но явно едно от кончетата се е закачило за клатещото ми зъбче. Чу се едно „ау“ и то висеше на сантиметър от мен.
Дойде време за вечеря. Аз пак бях забравила за зъба ми. Седнах и започнах да ям. По едно време татко забеляза дупката в устата ми. „Сега вече загазих – помислих си – ще видят какво съм направила и ще ми се карат“. Но се случи нещо доста неочаквано. Мама и татко не само не ми се скараха, а ме поздравиха. Казаха ми, че на децата им падат млечните зъбки, а на тяхно място израстват нови – по-големи. Стана ми много приятно, че не ми се скараха. Родителите ми разказаха за Феята на зъбките и паричката. Въодушевих се и, когато си легнах, зачаках. Но явно съм заспала. Когато на другия ден се събудих, видях под възглавницата ми пара от 1 лев.
Тогава разбрах, че зъбките на малките деца падат и така ставаме големи.