Най-желаният улов това лято. Всички варненци са хванали по една въдица. Крачат бавно по пристанището, оглеждат всеки ъгъл на Морската градина, нащрек са дори докато чакат поредната чаша мента с потънали в пясъка крака. Откакто разбраха, че лъскавите му люспи умело се изплъзват от мрежите, хвърлени от полицията, са решили да вземат нещата в свои ръце. Настървено се надпреварват със съседите, защото да хванеш опасен престъпник преди силите на реда би било равнозначно на вечна слава (е, поне измежду обитателите на входа). В разговорите с шофьорите на такси отново критикуват властта, така си е откакто свят светува, но упреците са на местно ниво: "Как може още да не са заловили този изпечен крадец? Сигурно се разхожда спокойно край Пантеона, а на тях не им мигва окото..."

Но в какво точно се състоят ужасяващите кражби? Един продавач на царевица заяви, че му отмъкнал оборота посред бял ден. А касиерка от "Владиславово" настоява, че именно заради него изчезнали парите от сейфа. Казва, че не бил варненец, твърде отчетливо говорел, когато я заплашил с пистолет в ръка. Ето откъде дойде прозвището Черноморския шаран - уж сладководен, но търси плячката си в града на гларусите.

Сега гласовете на чакащите пред Летния театър се преплитат, глухо се чува подготвящият се за концерта оркестър.

- Като нищо да обере някого довечера, толкова е претъпкано - обявява добре облечена възрастна дама, стискайки чантата си.

Като нищо, казвам си наум, и със замах разкъсвам огромния плакат с надпис "Издирва се Черноморския шаран", откъдето ме гледа собственото ми лице.