On the road again
На един дъх
by Иван Врамин

Роди се в самолета точно преди кацане в Берлин. Така и не видя града, само летището. Майка му и баща му бяха луди за пътешествия, луди за скорост, луди за живот. Проходи на път за Ню Йорк. Плаваха с кораб, нямаше морска болест; всъщност, въобще не боледуваше. Навърши една година в Бостън, две в Чикаго, три в Питсбърг, четири в Ню Орлиънс, пет в Тексас, шест в Лос Анджелис, седем във Фриско. До осемнадесет - обиколи Щатите. Мина през Канада и оттам реши да стигне до Патагония. Влюби се за първи път в Мексико, целуна момиче в Куба, прави секс в Бразилия. Видя Патагония на двадесет и пет. Завъртя кълбото през Япония, ожени се в Китай, осъзна се като мъж в Индия, загуби семейството си в Пакистан, напи се безпаметно в Украйна, измръзна в Норвегия, валя го цял месец в Англия, заобича Испания, а по-късно научи италиански. Свири на хармоника в Прага и пропи бира, но се чувстваше стар. Родителите му загинаха. На петдесетия си рожден ден, сякаш беше навършил сто. Пое едно последно пътешествие. Прекоси Африка от север на юг. Летя до Австралия. Преплава островите в Океания. Стъпи на Антарктида. Отиде в Гърция. Осъзна корените си в България, качи се в планината и за първи път се установи. Съзнанието му беше толкова завихрено, така преизпълнено, че поглъщаше света през всяка пора на тялото си. Каза си: „Значи, все пак един живот не е достатъчен…, затова живей!“. Планетарното скитане внезапно придоби смисъл и се сви до точка върху неговия показалец.