On the road again
Следваща спирка: летище Шипхол, Амстердам
by Цветелина Вътева

Натанаил чакаше единицата на обичайното място. Въпреки че беше ял севиче в подножието на Мачу Пикчу, беше спал под Айфеловата кула и беше тичал в Сентрал парк, не мислеше, че има по-хубаво място от последната спирка на трамвай номер 1. В блока отсреща беше живял дядо му Нейтън, на когото беше кръстен. Дядо Нейтън беше родом от Алабама, но беше прекарал по-голямата част от живота си в апартамент до пазара „Иван Вазов“.

Всеки път, когато чакаше трамвая там, Натанаил си спомняше есенните вечери в кухнята на дядо му. Старият му печеше кестени, а малкият Нат четеше комикси на масата и гледаше как светофарът на булевард „България“ си сменя цветовете. Жълто, зелено, червено. И пак.

От другата страна на пазара имаше кръчма, в която сервираха най-горещото шкембе. Дядо Нейтън винаги го сърбеше с настървена наслада и го гарнираше с голяма наливна бира. Натанаил тичаше до колелото на трамвая и слагаше на релсите стотинка, след което дебнеше жълтата машина да мине върху нея и я прибираше в джоба си: гореща и разплескана.

Трамваят дойде и Натанаил се качи. Единицата зави по „Витоша“, мина покрай читалище „Петър Берон“ и се заклати към НДК като преял гълъб.

„Следваща спирка: летище Шипхол, Амстердам“. Натанаил слезе и тръгна към летището. Полетът от Амстердам до Алабама беше след 40 минути. Дядо му го чакаше на светофара.

- Закъсняваш, момче.

- Взех ти шкембе. Още е горещо.

Дядо му се усмихна и му подаде разплескана, жълта стотинка. Светофарът светна в зелено и тръгнаха.