In the trap of time
Чудото на един народ
by Петър Нефтелимов

Дошъл празникът на свети Димитър. Петър станал рано, за да посрещне големия ден. Излязъл да се поразходи. Докато се разхождал, поздравявал всеки, когото срещнел с хубавия празник. Поздравявал ги и ги канел да походят малко с него. Те с радост се съгласявали. Вървели, вървели, докато не видели, че пред тях на пътя има нещо блестящо. Всички се забързали, за да видят какво е то. Пред тях била самата икона на великомъченик Димитрий. Всички много се изненадали и започнали да се споглеждат.
-    Как на иконата на свети Димитър е дошла до тук? – казал един.
-    Това е знак. Знак от Бог! – отвърнал друг.
Петър това и чакал. Усмихнал се и задумал:
-    Вижте българи, какво чудо ни сполетя. Какво знамение! На днешния ден Христовият мъченик Димитрий е изоставил Солун, тамошния си храм и пребиването си с ромеите. Дошъл е при нас, за да ни бъде помощник и сътрудник в това дело. Дело за свобода! Ходете и думайте! Разказвайте и разпространявайте за това чудо. Довечера чакаме всички, от всички околности, в църквата ,,Свети Димитър’’. Свободата ни зове...
Това чудо се разпространявало тъй бързо, само за няколко часа, като че ли идвала тъй очакваната свобода. Мизите, тоест българите, били мирни и работливи, но като чули, че Бог бил с тях, станали толкова борбени, че кръвта от прадедите им се събудила...
След това... След това ли? Ти знаеш продължението на историята! История, която още продължава, и ще продължава, докато има български народ!