In the trap of time
Танго: Урок по обичане
by Биляна Константинова

Вечер. Кухня. Случайно танго по програма "Хоризонт". Тя по пеньоар, той – в домашни дрехи. Мъж и жена в средата на 50-те. Подадена ръка, усмивка, сливане. Натежало танго в средата на панелната кухня. Миг извън битието. Смълчани спомени с 30-годишна давност.

Виждала съм го толкова пъти. Опитвала съм се да се вклиня в танца, да ги разделя. Избутваха ме деликатно. През останалото време ми даряваха цялата си любов, но в тези кратки моменти на безплътно щастие нямаше място за друг, освен за тях двамата.

Тангото винаги носеше дъха на първата им среща. Поканил я на танц, попитал я защо не го гледа в очите, а тя му отвърнала, че е много нахален. Било декември 1965 г.

* * *

Вечер. Кухня. Случайно танго по програма "Хоризонт". Тя по анцуг, той – в домашни дрехи. Мъж в края на 50-те и девойка на 15. Подадена ръка, усмивка и 4-минутен урок по танци в средата на панелната кухня.

- Как е?
- Екстра! Следващото танго е за майка ти.

Танго. Докосване, сливане, изгубване. Един ритъм, един пулс, един дъх, един живот... Обичане!

Исках да се науча да танцувам (живота) като тях.  

* * *

Вечер. Кухня. Неочаквано танго по програма "Хоризонт". Мъж и жена около 70-те от двете страни на правоъгълна маса. Ръка в ръка върху покривката, тананикане, почукване с крак. Натежала въздишка. Спомени с 50-годишна давност.

- Не мога, краката ме болят!
- И двата?
- Да.  
- Мен само левият.  

Танго с очи. Сълза.  

4-минутен урок по обичане без давност.