Where now?
Никога не е късно за промяна
by Виктория Атанасова

И бяха битки, и се изземваха територии, силните се възползваха от положението си, за да решават съдбите на по-слабите. Видимо едни страдаха за сметка на други. Минаваха се дни и нощи, всичко си стоеше едно и също. Много амбиции, но слаба воля ли бе или устойчивост, която малко по малко съсипва, но накрая вече смазан не можеш да направиш нищо, нямаш сили.

- И сега какво, командире? Докога ще търпим това положение? Останахме без покрив над главите си за пореден път, дори запасите от храна са унищожени, омръзна ни от тази неправда!
- Да, точно така, накъде отива светът, нищо не е както трябва...
- Тюф, тюф, тюф...
- Хей, вие за нищо не ставате, само се оплаквате! Ами хайде направете нещо, де, хайде, що стоите?
- Ама то днес аз съм контузен.
- Ами аз чакам дъждът да спре.
- Аз в момента дискутирам с вас не мога никъде да мърдам...
- Като се запролети, тогава, че сегаа... ах, ах...
- То каквото и да направим, все тая.

В следващия момент всички обитатели от горското царство забелязаха как в далечината вече отекват стъпките на малката симпатична мравчица, верно и тя доста контузена, но вече нарамила торбица и както се видяло, вървяща към промяната.

- О, вижте, а ние просто си стоим и се оплакваме и търпим!
- Нека гласуваме какво ще правим! Дойде моментът да си зададем въпроса: Сега накъде?...