Когато бях малка, бързо исках да порасна голяма и да бъда като мама. Веднъж разгърнах спомените, които пазех дълбоко в съзнанието си.

Припомних си, че един ден мама и татко ги нямаше вкъщи и аз останах сама. След известно време ми стана скучно и реших да се поразровя из гримовете на мама. Отидох в спалнята им и започнах да ровя в чекмеджето. Открих цели „съкровища“: четки за грим, сенки, моливи, парфюми и други. Погледът ми попадна на червилото. Веднага го взех, отидох пред огледалото и започнах да нанасям върху клепачите и устните си, както бях виждала мама да го прави. След това ми хрумна идеята да облека булчинската ѝ рокля. Извадих я от кутията, стори ми се малко големичка, но реших, че ще изглеждам като принцеса от приказките с шлейф. После измислих като допълнение да обуя едни от нейните високи токчета. „Ето, вече наистина изглеждам като мама! Сигурно много ще ми се зарадват, като ме видят!“ Разхождах се из коридора, клатушкайки се на високите токчета. Дори да си призная – веднъж паднах. В този момент вратата се отвори. Когато ме видя мама, за малко да припадне. Първо двамата широко отвориха очи и уста да кажат нещо, но бяха твърде шокирани. Накрая започнаха да се смеят. От този ден нататък мама ми забрани да пипам вещите ѝ.

Чудесно е да си в трети клас и да си спомниш какъв си бил на пет години. Такива малки белички сега няма да предизвикат само смях. Колкото си по-голям, толкова повече задължения имаш.