„Трябва ли една жена да бъде гола, за да влезе в музея?“ – гласеше надпис в музея за съвременно изкуство в Барселона (MACBA). Делото на активистите от Guerrilla Girls някога провокираше обществото, коментирайки ролята на жената като творец и муза. Десетилетия по-късно тяхна духовна наследница разбуни духовете в цяла Барселона.

Тя се движеше бавно, спокойно, с грация, финес и невъзмутимост. Разбира се, напълно гола и, разбира се, погледите на посетителите се разхождаха по нея не толкова грациозно. Тя сякаш познаваше всяко кътче на музея, сякаш градът ѝ принадлежеше. И сякаш принадлежеше на целия град, готов да я заснема и обсъжда.

Според някои това беше свеж полъх, смело решение, провокацията, от която се нуждаеха, а други твърдяха, че е просто евтина сензация и жалък опит за привличане на внимание. Но, както често се наблюдава, реалните мотиви на автора така и не излязоха наяве.

Докато градът следеше ситуацията със затаен дъх, служител на музея вечеряше с жена си и децата си след напрегнат ден. Поредната вечеря пред телевизора, само че този път жена му ненадейно беше дошла да го посрещне на работа и заедно да идат на пазар. Докато сменяше каналите, той попадна на новинарски репортаж, видя кадри с голата жена и се сети за последните ѝ думи, преди да тръгне из музея - „Ще измисля нещо. Няма никакъв шанс да ни хванат!“