Отново на път
Права кривина
от Габриела Теллалова

Срещнах го по забързаните кривини на случайността. Още миг и бихме се разминали.

Бях тръгнала на път, някъде измежду меланхолията на спомените и страха от утрото. Отпивах от сладките глътки на забравата. 

А той се появи - наместо очи - синева, вдишваше приключения и говореше в рими.

Започнахме да си крадем минутки нежност из вечната сивота на София.  

През деня слънчево ме разсмиваше, а вечер, неусетно, си проправи място в тишината на сърцето ми.

Когато заминавах – той старателно приютяваше липсата ми в хартиени слова, а аз заключвах целувките си в луничките по тялото му.

И така до следващата среща.

Върнах се боса и с морски вълни в косите, в края на шеговития април. Бях му изпратила пролетен вятър и няколко лястовички да предизвестят прибирането вкъщи.

И ето – чакал ме е, дори и малко прашно-тъжен, заровен в детските си мечти.

Влакът пусна котва на последната и изведнъж станала най-щастливо-звънлива гара.

Събрахме разстоянията в една-единствена прегръдка. А часовете на раздяла отстъпиха на прииждащото като рояк лято...

Е, сега, отново сме на път, но вече заедно.

 

Свържи се с нас