Отново на път
Насред пътя
от Илияна Вълчева

Докато беше на поредното пътуване, Дария откри, че не вижда никого от групата си.

Изведнъж пред нея се изпречи момиче на кон и я заговори:

- Изглеждаш ми изгубена.

Дария погледна момичето, което ѝ се струваше много познато и отговори:

- Да, не мога да си намеря групата.

Детето се усмихна и отговори:

- Няма да ги откриеш тук. Но имаме хубави цветя.

И протегна ръката си.

Докато осмисляше странния и нелогичен отговор, туристката се вгледа в красивото лилаво цвете. То изглеждаше сякаш никога не можеше да увехне.

Дария надигна глава да попита момиченцето какво е и осъзна, че тя и конят са изчезнали. Това пък как стана?!

Изведнъж усети побутване. Обърна се, видя една от жените от групата си и чу:

- Извинявайте, може ли и ние да се вгледаме?

Осъзна, че стои пред някакъв шадраван.  Отстъпи, за да пусне жената и зърна надписа „Погледни във водата. Ако си чист и искрен човек, там ще видиш себе си“.

Изведнъж се присети откъде ѝ беше толкова познато момиченцето на коня. Така изглеждаше самата Дария преди около 25 години. С дяволита усмивка и разрошен бретон.

Усмихна се и реши, че трябва да дремне хубаво в автобуса. Явно умореното ѝ съзнание се беше пошегувало с нея.

Докато се наместваше, от джоба ѝ изпадна нещо. Вдигна го и видя отново красивото, неувяхващо лилаво цвете.

Огледа го хубаво, вдъхна аромата му и реши просто да му се радва. Не беше нужно да решава загадки. Трябваше единствено да се наслади на момента.

Свържи се с нас