Отново на път
Цветове
от Диана Неева

Мислила си пеперудата за своите крила и много и се искало да полети.
- Оф! Отново забравих, че все още нямам крила! - измърмори една гъсеница завита топло в своя пашкул.
- Сега съм на топло, а преди време се борех, лазейки за храна... Бях бавна зелена гъсеница чакаща нещо... Знаех, че има за какво да вървя. Нещо търсех.
Този монолог се водел от скрита какавида под зелени широки листа, която я крепяло надеждата за трансформацията и край на своя път. Гъсеницата имала чувството, че и друг път вървяла именно по този път. Защото сякаш знаела какво я чака. Тя всъщност вече не била гъсеница, а мутиращо лигаво същество, което си мислило и говорило наум.
Не знаела колко време ще ѝ отнеме, но предвкусвала полета, който я чака. Знаела, че макар и трудният път, по който минала, дори за краткото време, в което ще живее, си заслужава, заради свободата на полета и красотата на цветовете. Тя дори вече имала предпочитания за цветовете на своите крила, въпреки че се чудела как знае какво я чака.
В един слънчев ден, изпълнен отново с мисли и колебания, се видя светлина в тъмнината. С малко напън пеперудата излетя... И всичко ѝ идваше така естествено. Гъсеничката, първо ларва, беше излазила този път. За да отвори красиви крила в полет и да покаже на света, красотата след един бавен и труден житейски път.

Свържи се с нас