Отново на път
Цветята от Марс
от Мурсалски

Над тях имаше облак. Той беше с формата на извънземното от сериала АЛФ. Дългата му муцуна сочеше право към една ливада с макове. Този малък, червен остров бе оцелял поради твърде каменистата почва, което я правеше необработваема. Ип започна да рови в една празна прозрачна торба. За мое учудване, след чевръстото ровичкане, той извади красив старинен спектроскоп. Без много да му мисли, малкото същество надникна в единия отвор на устройството, а другия го насочи право към маковете.
-  Марсове – извика той въодушевен!
-  Макове – поправих го аз поучително.
-  Знаеш ли от къде идват тези цветя? – попита Ип с тихия си глас.
-  Навярно вятърът ги е довял дотук – отвърнах, вече не чак толкова убедително.

Ип отново бръкна в прозрачната торба. След секунди, в ръцете си държеше телескоп. Показа ми накъде да гледам и продължи.
- Тази планета е домът на марсовите цветя. Те са единственият организъм там и затова са разпространени от край до край. Покриват всеки един сантиметър. Докато едни увяхват, други цъфтят. Затова планетата изглежда толкова яркочервена. Веднъж на няколко хиляди години тя сякаш умира. Става толкова черна, че се слива с тъмнината на открития космос. Но точно тогава тя е най-жива. След като шушулките на марсовите цветя се разтворят, билиони семена тръгват на пътешествие към други планети и светове.

Свържи се с нас