Отново на път
Само защото
от Мария Гаралова

Слънцето днес свенливо се сгуши в прегръдката на облак. Дъждовните капки подскачаха от лист на лист, докато открият място, удобно за почивка. Ухаеше на пролет.

Охлювеното семейство, скрито в тревата, се пробуди. Татко охлюв показа рогца. В началото плаха, след това уверена, майката изпъна тялото си и се огледа. Малкото охлювче все още блажено спеше. Събуди го росна капчица, която намери пристан върху черупката му. С присъщата само за младостта смелост то изскочи от дома си. Семейството закусваше. Охлювчето късаше нежните листенца, които придаваха зеленикав цвят на прозрачното му телце. След като се нахраниха, охлювите се отправиха на пътешествие. Гордо и величествено пълзяха напред в търсене на нови светове. Не след дълго те попаднаха на студен бетонен тротоар. Тук ги нямаше дъхавите цветя. Миришеше на смърт. Любопитството на семейството надделя над страха. Заедно вървяха напред. Малкото охлювче бързаше най-много.

На няколко човешки крачки пред него спря автобус. То се сви в черупката, когато първата подметка тупна на косъм от него. Отвсякъде падаха бомби, които прокънтяваха, а след това се отдалечаваха. Сред тътена на човешките стъпки охлювчето чу мрачния звук от счупени черупки и последния стон на мама и татко... То се приближи до тях, прегърна ги и заплака...

Таблото на спирката с оранжеви цифри предупреждаваше, че до следващия автобус оставаха осем минути. Охлювчето тръгна отново на път – сега вече към дъхавата родна поляна със здрава черупка, но с разбито сърце... Само защото хората не поглеждаха надолу.

Свържи се с нас