Проектът беше към своя край. Последни уточнения и излитане. Той се приближи до голямата кутия. Отдели й повече от една година да наеме екип и да я конструира. Единствено той се нае с проекта, останалите му колеги повдигнаха рамене и казаха, че не биха се справили. Той винаги се впускаше в невъзможните мисии. Ще отлети за пореден път до Млечния път и сам ще направлява точното поставяне на кутията. Мислеше кого да вземе със себе си. Доверяваше се единствено на младата асистентка, която го следваше навсякъде. Щяха да се телепортират. Всичко беше подготвено. Кутията беше поставена в специалния контейнер. Той извика асистентката и се отправиха към телепортния пункт. Облякоха защитните костюми, положиха кутията и натиснаха бутона за телепортиране. Чу се лек съскащ звук. Затвориха очи и се понесоха нагоре. Той отвори очи и се наслаждаваше на гледката. Отдолу се виждаше Земята, а нагоре бяха звездите. Искряха. Слънцето остана от другата страна и не осветяваше. Тя се издигаше със затворени очи. Не смееше да ги отвори. Той се протегна и я докосна. И тогава видя звездния прах, който ги засипваше. Тя отвори очи и му се усмихна. Харесваше го от дълго време. Наближиха Млечният път. Кацнаха. Екипът, който щеше да инсталира кутията, беше пристигнал преди тях. Само кутията очакваха. Работеха бързо и прецизно. Приключиха бързо. Време за връщане към Земята. Той я хвана за ръка и я придърпа към себе си. Тръгнаха надолу. Звездният прах ги всмука и те се завъртяха във вихрен танц. Звездите им намигаха и ги осветяваха. Танцуването беше дълго, ръка за ръка. Гледаха се в очите и се усмихваха... Мисията приключи. Събудиха на Земята. Помнеха. Знаеха.