Отново на път
С аромат на април
от Виктория Филипова

Всяка пролет баба Дешка нямаше търпение да натовари своята кола и да се отправи към тревненския край. За тия пътувания живееше старата жена. Те пълнеха гърдите й с кислород и сили, за да пребори всяка следваща зима.

Отново беше април. Днес бе денят. Завъртя ключа и даже  огледалата на колата стърчаха като наострени уши, за да чуват любимия рефрен, който двигателят припяваше.

Колата й приличаше на африканка - изглеждаше немощна, но криеше в себе си изумителна сила. Дефилираше ловко из шипченския път претъпкана и понесла на главата си непосилен товар, а на плещите й бяха привързани цели грамади саксии и куп градинарски оръдия. Тия саксии сега изглеждаха като празни гърнета, но всяка пролет раждаха радостта и уханието на живота, които баба Дешка обожаваше. Цветята, дето се гушеха в тях, бяха за тая жена също деца. Семейството й беше необикновено и свежо. Обичаше всяка една от цветните си рожби - без оглед на раса, цвят, мирис. Мушкато, роза, ирис, бегония, хризантема, божур. Баба Дешка ги милваше с топлия си глас и ги поливаше с жива вода от извора на сърцето си. Гирлянди от аромати и тичинков прашец обрамчваха родната й къща в Николаево от април та чак до октомври.

Товареше и дядото на предната седалка до себе си. Слагаше в скута му саксии, а в краката - торби с тор. Нищо не бе в състояние да я спре да се покатери като немирно дете по гърба на Шипка, след което да се спусне по нозете й, докато майчиният дом я посрещне с прегръдка.

А моторът продължаваше да тананика: ‘‘Отново на път“.

Свържи се с нас