Отново на път
Маргаритки
от Самуил Д. Лянов

Всеки ден по едно и също време. Някъде към пет. Докато подрънквам на кухарката поредното „Nothing else matters”, тя се спуска безгрижно по стълбите, минава покрай мен и се разтваря в светлината на изхода. Подлезът застива, после пак става същият. А аз се съсредоточавам върху развлечените струни в очакване на следващия ден.

Струва ви се глупаво, нали? Момиче, което минава. Но нека ви го опиша така, както го виждах аз, а също и продавачът на сладолед, мъжът от магазина за цигари и може би дори лелката с лотарийните билетчета. Ето, скоро ще стане пет и момичето ще се появи.

Най-напред се чува закачливо пошляпване на сандали и на стъпалата се показват чифт загорели колена. Още няколко стъпала и лятната рокля на маргаритки сякаш плисва през сивия разпотрошен тунел. Във витрините се отразяват голи момичешки рамене и две маргариткови хълмчета, заоблени и нахални. Неоните примигват, хипнотизирани от усмивката в очите й и опашката, която се поклаща в такт с всяка нейна стъпка. Момичето пресича през нашия свят, а от нея се разнася аромат на неоткъснати цветя, топло легло и прясно мляко. Стъпка, аромат, маргаритки, стъпка, аромат, усмивка. И така още цели дванайсет крачки преди чудото да свърши.  

След това аз продължавам да дрънкам на китарата (като че нищо друго няма значение), продавачът на сладолед гледа мрачно в една точка, онзи заключва магазина за цигари и изчезва нанякъде, а лелката с лотарийните късмети се поклаща на столчето си и се усмихва отнесено.

Свържи се с нас